Интервю посветено на новият албум на Depeche mode "Playing the angel"

Кога започнахте записите на новия ви албум Playing The Angel?
Анди Флетчър: През януари тази година влязохме в студио в Калифорния. Мартин и Дейв вече бяха създали песните. В продължение на пет седмици записахме 11 парчета, което си е рекорд за “Депеш Мод”.

Откъде идва заглавието на албума?
Мартин Гор: В него има около четири песни, в които се пее за ангели. Специално Playing The Angel е част от текста на едно от парчетата, озаглавено The Darkest Star.

С радост ли влязохте в студиото, или се отнасяхте скептично към записите, които ви предстоят?
А.Ф.: Всички ние си имаме нашите животи и изведнъж един прекрасен ден отново застанахме един до друг. Естествено, това беше голямо предизвикателство. Непрекъснато се питахме: “Дали този път ще се справим? Ще успеем ли да направим интересен и нов албум? Ще тръгнем ли на турне пак?” Слава богу, всичко вървеше много добре. Така не сме се забавлявали от времето на Violator, че дори и още по-отдавна.

Имаше ли напрежение около създаването на някои от песните?
Дейв Геън: Не. Честно казано, работата вървеше леко и студиото беше изпълнено с енергия, каквато ни липсваше при работата върху последните албуми.

Мартин, имаш ли усещането, че с годините ставаш все по-добър като автор на песни?
М.Г.: Не мога да кажа. Доволен съм от музиката, която сме създали след 1986. Много хора посочват Violator като най-добрия ни албум. Аз обаче харесвам също Ultra и Exciter, както и този новия, за който мисля, че ще остане един от най-добрите ни проекти.

Бихте ли определили Playing The Angel като един от най-експерименталните албуми, които някога сте създавали?
А.Ф.: Не съм сигурен. Със сигурност е много по-различен от последните два, но ми се струва, че като звучене се доближава до Black Celebration и Music For The Masses.
Д. Г.: Да. Този албум е различен и това се усеща. Още като се събрахме в студиото, разбирахме, че ако правим нов запис, той трябва да се отличава с нещо от другите. За това много ни помогна Бен (продуцентът, бел. ред.). Той не познаваше много музиката ни до този момент, така че се наложи да му дадем предишните си албуми, за да ги прослуша. Бен имаше идеи и беше настоятелен, когато искаше нещо, а ние се нуждаехме точно от това в този момент.

Имате ли чувството, че съвършеният албум на “Депеш Мод” тепърва ще се появи?
М.Г.: Не знам. Наистина ми е трудно да отговоря на този въпрос. Всеки път, когато издадем албум, хората си мислят, че той ще е последен. Често ми се случва да се срещам с фенове, които ме питат: “Ще изсвирите ли еди-коя си песен на това турне, защото сигурно то ще е последно?” Не знам защо те мислят така, след като дори аз нямам отговор на този въпрос, но кой знае... може пък да са прави. От 1986 насам чувам тези думи, но все още успяваме да сме заедно по някакъв начин.

Останахте ли изненадани, когато “Депеш Мод” бяха обявени за основни вдъхновители на денскултурата и техно сцената в Детройт в края на 80-те?
А. Ф.: Да. Това беше страшно странно, защото, мисля, е ясно, че ние сме най-бялата от всички бели групи от Базилдън, а изведнъж се оказа, че сме били вдъхновили толкова много хора.

Предстои ви голямо световно турне. Какви са мислите ви, когато сте на път?
Д.Г.: Обикновено сутрин, като се събудя, в съзнанието ми изплуват детайли от концерта предната нощ. Спомням си лица на фенове от публиката. Невероятно усещане, което искам да изживявам непрекъснато. Затова обичам турнетата. Искам да давам най-доброто от себе си, докато мога. Чувствам, че имам някаква дарба и съм длъжен, когато излизам пред толкова много хора, да съм във върховна форма. Турнетата са за това – да вдъхват нов живот на песните ни.